Обычные ингушские загадки. Цхьалха ховли-довзали

1. Ала к1орда а даь, лаьттах дахад.                                                         
Надоело ему лежать, и он в землю ушел    

                                                          (Лоа – снег).     

2. Арг1анца йорт етта аьшка алача.
По долам бродит железная лошадка

                          (Трактор. )

3. Аькха а дац, ткъамаш а да.
  Она и не зверь, она и крылата                                    

                                       ( 1имишк – летучая мышь)

4.Аьхки цхьан метте даг1а, гуйранна шоай бос а хийце, г1етте д1алелх.
                        Летом сидят на месте, а осенью меняют свой цвет и срываются с места.

                                       (Г1аьнаш – листья. )

5.                               Бе гердз а дац, къуна никъ а лац.
Сам безоружный, но врага не пропускает.

                                         (Ч1ега – замок. )

6.Бераш – кераш, кога хьакхингаш, когех йоахка аьшка бакъилгаш.
                       Детки – соколики, ножки – щиколоточки, на ножках железные жеребчики.

                                          ( Когсоалазаш – коньки.)

7.Берза – фу, жена – 1у, коа т1а – хаьхо, сона – доттаг1а.
                        Родственник волка, пастух овец, сторож во дворе – мой друг.

                                          (Ж1али – собака. )

8.Беша юкъе цхьана кога т1е лат.
                        Посреди огорода стоит на одной ноге.

                                                                     (Мунда – пугало. )

9,Боабашк – хи чу, ц1огилг – карта т1а.
                        На воде утка, а хвост ее на заборе.

                                    (Кодилг – ковш. )

10.Букъ – хьалха, кит – т1ехьашка.
                        Спина спереди, а сзади живот.

                               (Ност – голень.)

11.Буса шучий, дийнахьа – мохчий.
                        Ночью – двоюродные братья, а днем – троюродные.

                                    (Мотти г1айбеи – постель и подушка.)

12. Б1аь кетар ювхаш ваг1а воккха саг, шийна т1ера кетар яьккха веннар цо велхаву.
Сидит старик, надев сто шуб, кто с него шубу снимает, того он плакать заставляет.     

                                       (Хох – лук. )

  13.    Сево елхаю ноанал ду нана?
           Что заставляет плакать хозяйку, когда она готовит еду?

                                                                                              (Хох – лук. )

14. “Б1у-ув” йоах, – буг1а яц, ши му1 яг1а, – газа яц.
                        “Бу-ув” мычит, но не бык, имеет два рога, но не козел.

                                                                      ( Бумбарг – жук.)

15.  Ваг1ар лакха да, бос ц1е-к1ай ба.
Сидит высоко, само бело-красное.

                                                 (1аж – яблоко.)

16.  Вайца д1адода, вайца хьадоаг1а, вайца латт, вайца улл, вай доттаг1а а дац, вай моастаг1а а дац, вайца а хул.
С нами идет, с нами возвращается, с нами стоит, с нами лежит, и не друг нам, но и не враг нам.

( 1и – тень.)

17. Виъ воша цхьан кийна к1ала воал.
                      Под одной шапкой находятся четверо братьев.

                                           (Истол – стол. )

18.  Гаьнаш к1ала г1олла бедда бода маьхий т1ормиг.
Под деревом бегает сумочка с иголками.

                                              ( З1ий – еж. )

 19.  Эзар маха боалла орг.
        Моток с тысячью иголками.

                                              (Самовар. ) 

20. Гонахьа хий латт, юкъе ц1и йоаг.
                        Кругом вода, а посреди нее огонь горит.

                                 (Самовар.)

21. Гонахьа ингале, юкъе кхуврч.
                        Кругом стекло, внутри очаг.

                                               (Лампа, керосиновая лампа. )

http://orga.narod.ru/ing/xc.htm