рассказы – Ingush Empire https://ingush-empire.com Ингушский информационно-развлекательный сайт. Видео, музыка, Зокх, фото патриота и многое другое. Sun, 23 Jan 2011 18:25:21 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.1.3 Мудрые наставления наших предков. ч.38 https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-38/ Sun, 23 Jan 2011 10:55:40 +0000 http://ingush-empire.com/?p=2244 Read More]]> Это моя родина

Пророк Сулейман, как известно, знал языки людей и всех животных. Однажды он решил очистить место, которое заросло буръяном и было загажено. Пророк Сулейман приказал всем проживавшим там тварям покинуть это место, так как он пустит по нему огонь, который все очистит. Все животные разбежались, и пророк пустил огонь по этой местности.

Когда все сгорело, Сулейман вдруг услышал жалобные стенания. Глянув на землю, он увидел полуобгоревшую змею.
– Почему ты не покинула это место? Разве ты не слышала моих предупреждений? – спросил пророк.
– Слышала я твои предупреждения, но в этом месте прожили семь колен моих предков. Как же я могла покинуть свою родину? Не смогла я уползти с нее, – ответила змея.

Са даьй мохк ба ер

Дуне т1а са мел долча х1аман мотт ховш хиннав Сулейма-пайхамар. Кхалаж даьккха, йоарх1аш яьнна дола лаьтта ц1енде дагадеха хиннад цунна. Д1акхайкадаьд цо: “Дийна мел дола х1ама укхазара даьнна д1аг1олда, укх метте йоккха ц1и яргья”.

Са доаллаш мел хинна х1ама д1адаха хиннад. Ц1и техай. Доагаш мел дола х1ама даьга д1адаьннад. 1овкъара даьккхача лаьтта г1олла д1аводаш, Сулейма-пайхамара б1аргабейнаб ах баьга, ц1увзаш улла текхарг. Хаьттад пайхамара:
– Ц1и тохаргья, д1адаха деза ма аьннадарий. Д1а х1ана баханзар хьо? Аз кхайкадаьр хазанзарий хьона?
– Дика хезадар. Са ворхх1е да ваьхав укх лаьтта. Ер сай дай мохк а бита д1а мишта бодар со? Маганзар сона д1аг1о, – аьннад текхарго.

http://orga.narod.ru/ing/d38.htm

]]>
Мудрые наставления наших предков. ч.37 https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-36-2/ Thu, 20 Jan 2011 09:59:43 +0000 http://ingush-empire.com/?p=2227 Read More]]> Возвращение Благодати

Некто проснулся утром, вышел во двор и увидел, что по свежевыпавшему снегу идут следы из его дома, но во двор следы не вели. Задумался он и стал гадать: что бы это могло быть? Решив выяснить, отправился по следу, который и привел его к пещере. Он крикнул в нее:
– Не оставляя следов к моему дому, но оставляя их, покидая мой дом, кто-то ушел. Кто же он?

Какой-то голос ему ответил:
– Это я, Благодать, которая рассердилась на тебя и покинула твой дом. Зря ты трудился и пришел за мною.

Тогда человек начал очень просить ее вернуться, говоря, что он очень обездоленный человек и без Благодати пропадет. Благодать ответила:
– За то, что ты потрудился и пришел за мною, я дам тебе что-нибудь другое, что пожелаешь сам или твоя семья, но не проси меня вернуться к тебе.

Подумал человек и сказал:
– У меня мало ума. Если ты позволишь, я посоветуюсь дома.

Благодать согласилась. Он вернулся домой и все рассказал. Ему стали советовать попросить кто золота, кто зерна. Младшая же сноха сказала: “Попроси нашей семье согласия (барт): там, где его нет, ничего и не будет”. Послушал он ее и пошел в пещеру, где у Благодати попросил согласия своей семье. И тогда Благодать сказала:
– Обхитрили вы меня. Даю вам согласие, а где согласие, там должна быть и я, поэтому возвращаюсь к вам.

Благодати не бывает там, где между людьми нет согласия.

Беркат юхадерзарах

1ай, сецца ший ц1аг1ара араваьннача къонахчоа б1аргаейнай ц1аг1ара д1айолха лараш. Юха ц1енах хьаласташ хиннаяц уж. Дезалхоех цхьа саг т1ерваьнна а хиннавац. Малав-те ер д1авахар, аьнна, лараг1а ваха къонах цхьан хьаг1ара т1акхаьчав. Д1ачукхайкхав:
– Ца1 д1авахав са ц1аг1ара, малав а хац. Дезалхой берригаш ц1аг1а а ба. Фуд ер?

Хьаг1ара боадонах оаз хьахезай:
– Со да из. Беркат да со, хьона эг1аз дахарах хьа ц1аг1ара д1адаха. Хьо сона т1ехьавенавар аьнна, со юхадерзаргдоацалга халахь.

Х1аьта а ше ч1оаг1а хала вахаш миска саг ва, боккъала юхадерзадалара хьо, яхаш, Беркатага дийхад цо. Т1аккха аьннад Беркато:
– Сона т1ехьавена 1а къахьегарах аз цхьа дика лургда хьона. Д1адеха, эше, дошо, безе, боккха боахам, эше, могашал, – моллаг1а ца1 деха, бакъда, со юха хьай ц1енах кхетар ма деха.

Уйла а яь, аьннад къонахчо:
– Дукха хьаькъала да вац со. 1а бокъо лоре, ц1аг1арчарца дагаваргвар со.

Беркатас бокъо а енна, ц1аг1арчарга д1адийцад цо ший Беркатаца хинна къамаьл. Ц1аг1арчарех дошо деха, оалаш хиннад цхьаболчар, ялат деха оалаш хиннад кхычар. Х1аьта з1амаг1ча несас аьннад: “Вайна барт бийхача бакъахьа бар, из ца хуле, цхьаккха кхыдола х1ама хайра хургдац вайна”. Цу дешашта раьза а хинна, Беркат даг1ача хьаг1ара чу вахав из къонах. Циггач ший дезала барт бийхаб цо. Т1аккха аьннад йоах Беркато:
– 1ехадир оаш со. Барт лу аз шоана. Х1аьта барт болча со а хила дезаш да. Цудухьа юхадерз со.

Цу ханара денна оалаш да: “Барт болча – беркат”.

Мудрые наставления наших предков. ч.1
Мудрые наставления наших предков. ч.2
Мудрые наставления наших предков. ч.3
Мудрые наставления наших предков. ч.4
Мудрые наставления наших предков. ч.5
Мудрые наставления наших предков. ч.6
Мудрые наставления наших предков. ч.7
Мудрые наставления наших предков. ч.8
Мудрые наставления наших предков. ч.9
Мудрые наставления наших предков. ч.10
Мудрые наставления наших предков. ч.11
Мудрые наставления наших предков. ч.12
Мудрые наставления наших предков. ч.13

Мудрые наставления наших предков. ч.14

Мудрые наставления наших предков. ч.15

Мудрые наставления наших предков. ч.16

Мудрые наставления наших предков. ч.17

Мудрые наставления наших предков. ч.18

Мудрые наставления наших предков. ч.19

Мудрые наставления наших предков. ч.20

Мудрые наставления наших предков. ч.21

Мудрые наставления наших предков. ч.22

Мудрые наставления наших предков. ч.23

Мудрые наставления наших предков. ч.24

Мудрые наставления наших предков. ч.25

Мудрые наставления наших предков. ч.26

Мудрые наставления наших предков. ч.27

Мудрые наставления наших предков. ч.28

Мудрые наставления наших предков. ч.29

Мудрые наставления наших предков. ч.30

Мудрые наставления наших предков. ч.31

Мудрые наставления наших предков. ч.32

Мудрые наставления наших предков. ч.33

Мудрые наставления наших предков. ч.34

Мудрые наставления наших предков. ч.35

Мудрые наставления наших предков. ч.36

http://orga.narod.ru/ing/d37.htm

]]>
Мудрые наставления наших предков. ч.36 https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-36/ https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-36/#comments Wed, 19 Jan 2011 12:26:16 +0000 http://ingush-empire.com/?p=2215 Read More]]> Клятва волка

Некий мальчик пас овец. Как-то подошел к нему волк и сказал:
– Дай мне одну овцу. Я состарился и потому прошу. А так я и без спроса взял бы. Дашь овцу – отблагодарю.
– Не могу дать без отцовского позволения.
– Тогда иди и спроси, а я пока постерегу овец.
– Как я могу их доверить волку? – удивился мальчик.
– Да буду я отцом семейства, в котором не чтут отца, и да буду я отцом семейства, в котором нет согласия, если я трону ваших овец! – поклялся волк.

Пошел мальчик домой и рассказал все отцу и про просьбу волка, и про его клятву. Тут отец поспешно сказал:
– Беги назад и всех овец отдай волку, пока он свою клятву не обратил в проклятие на нас.

Но волк взял только одну овцу.

Берзо биа дув

Ший даь жа доажадеш, жега воаллаш хиннав цхьа к1аьнк. Цкъа бордж т1аенай цунна.
– Устаг1а ба сона, къаеннай со, – аьннад цо, – со к1алйиса ецаре, аз дехарг а дацар. 1а устаг1а лой, аз кхо дика аргда хьона.
– Даьга ца хоатташ, хьона устаг1а бала йиш яц са, – аьннад к1аьнко.
– Воле, х1аьта, д1ахатта хьай даьга. Хьо юхавалцца аз лорадергда хьа жа, – аьннад берзо.
– Берзах тийша жа мишта дут аз? – цецваьннав к1аьк.
– Даь юхь ергйоацача дезала да хийла сох, барт ийг1ача дезала да хийла сох, аз шун жа тедаргдале, – аьнна, ч1оагг1а дув биаб берзо.

Ц1а а ваха, берзо иштта а иштта а йоах, иштта дув а биар, аьнна, д1адийцад к1аьнка ший даьга. Т1аккха дас аьннад:
– Жи, юха а вахе, теххе деррига жа д1алелахь цу берза: биача дувнах сардам а баь, цо из сардам вайха баккхалехьа.

Бакъда, берзо ца1 мара ийцабац.

Мудрые наставления наших предков. ч.1
Мудрые наставления наших предков. ч.2
Мудрые наставления наших предков. ч.3
Мудрые наставления наших предков. ч.4
Мудрые наставления наших предков. ч.5
Мудрые наставления наших предков. ч.6
Мудрые наставления наших предков. ч.7
Мудрые наставления наших предков. ч.8
Мудрые наставления наших предков. ч.9
Мудрые наставления наших предков. ч.10
Мудрые наставления наших предков. ч.11
Мудрые наставления наших предков. ч.12
Мудрые наставления наших предков. ч.13

Мудрые наставления наших предков. ч.14

Мудрые наставления наших предков. ч.15

Мудрые наставления наших предков. ч.16

Мудрые наставления наших предков. ч.17

Мудрые наставления наших предков. ч.18

Мудрые наставления наших предков. ч.19

Мудрые наставления наших предков. ч.20

Мудрые наставления наших предков. ч.21

Мудрые наставления наших предков. ч.22

Мудрые наставления наших предков. ч.23

Мудрые наставления наших предков. ч.24

Мудрые наставления наших предков. ч.25

Мудрые наставления наших предков. ч.26

Мудрые наставления наших предков. ч.27

Мудрые наставления наших предков. ч.28

Мудрые наставления наших предков. ч.29

Мудрые наставления наших предков. ч.30

Мудрые наставления наших предков. ч.31

Мудрые наставления наших предков. ч.32

Мудрые наставления наших предков. ч.33

Мудрые наставления наших предков. ч.34

Мудрые наставления наших предков. ч.35

http://orga.narod.ru/ing/d36.htm

]]>
https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-36/feed/ 1
Мудрые наставления наших предков. ч.35 https://ingush-empire.com/2011/01/2148/ Sat, 15 Jan 2011 13:01:34 +0000 http://ingush-empire.com/?p=2148 Read More]]> Просите хорошего мужа

Как-то две сестры пошли по воду. К роднику подошел некий старик, уставший от долгого пути. Сестры проявили к нему всяческое уважение и были предельно услужливы. Старик этот был не простым путником, а был волшебником. Об этом он поведал сестрам и добавил:
– Не загадывайте мне ни два, ни три желания. Загадайте какое-нибудь одно и я его исполню.
– Не посоветовавшись дома, мы не можем что-либо просить у тебя, – ответили сестры. – Позволь нам сбегать домой, мы не заставим тебя долго ждать.

Старик согласился. Прибежали сестры домой и посоветовались с матерью. Она им сказала:
– Не просите ни золота, ни серебра, никаких драгоценностей. Просите себе хороших мужей. Посмотрите на меня. Когда я иду с вами куда-либо по делу, не знающие нас принимают меня за вашу сестру. А все потому, что ваш отец ни разу не сказал мне грубого слова, никогда не огорчил меня. Настолько хорош со мною ваш отец и потому я счастливо живу.

Сестры поступили по совету матери, удачно вышли замуж и жили, не зная горя.

Дика мар веха

Хи т1а яха хиннай ши йиша. Наькъа водаш к1аьдвенна вола цхьа воккха саг хьастага хьаэттав. Йижараша ч1оаг1а эздел лаьца хиннад цунца. Моллаг1а вола саг а воацаш, шайхал доаллаш хиннав из воккха саг. Йижарашка ше д1а а вайзийта, аьннад цо:
– Е шиъ, е кхоъ ма деха согара шоашта дикадар. Ца1 деха. Оаш дийха цхьа дика кхоачашде низ ба са.
– Ц1аг1арчарца дага ца доалаш хьогара х1ама деха магац тхона. 1а бокъо лой, ц1аг1а дага а даьнна, дукха ца говш тхо юха хьаоттаргдар, – дийхад йижараша.

Мегад, бакълув шо, воккхача саго а аьнна, чубаха наьнаца дагабаьннаб йижарий. Нанас аьннад царга:
– Е дошо-дото, е кхыйола цу тайпара еза х1ама ма еха. Дика моарош беха шоашта. Хьахьажал сога. Шуца со д1ай-хьай йодаш хилча, шун йиша я оал сох. Шун дас цкъа баге хьекха, цкъа х1ама теха, цхьаккха дега вас яьяц сона. Шун да дика хиларах доккха ираз долаш яхаш я со.

Нанас хьийхар даьд йижараша. Дика моарой а нийсабенна, хьаьнала бахаш хиннаб уж.

Мудрые наставления наших предков. ч.1
Мудрые наставления наших предков. ч.2
Мудрые наставления наших предков. ч.3
Мудрые наставления наших предков. ч.4
Мудрые наставления наших предков. ч.5
Мудрые наставления наших предков. ч.6
Мудрые наставления наших предков. ч.7
Мудрые наставления наших предков. ч.8
Мудрые наставления наших предков. ч.9
Мудрые наставления наших предков. ч.10
Мудрые наставления наших предков. ч.11
Мудрые наставления наших предков. ч.12
Мудрые наставления наших предков. ч.13

Мудрые наставления наших предков. ч.14

Мудрые наставления наших предков. ч.15

Мудрые наставления наших предков. ч.16

Мудрые наставления наших предков. ч.17

Мудрые наставления наших предков. ч.18

Мудрые наставления наших предков. ч.19

Мудрые наставления наших предков. ч.20

Мудрые наставления наших предков. ч.21

Мудрые наставления наших предков. ч.22

Мудрые наставления наших предков. ч.23

Мудрые наставления наших предков. ч.24

Мудрые наставления наших предков. ч.25

Мудрые наставления наших предков. ч.26

Мудрые наставления наших предков. ч.27

Мудрые наставления наших предков. ч.28

Мудрые наставления наших предков. ч.29

Мудрые наставления наших предков. ч.30

Мудрые наставления наших предков. ч.31

Мудрые наставления наших предков. ч.32

Мудрые наставления наших предков. ч.33

Мудрые наставления наших предков. ч.34

http://orga.narod.ru/ing/d35.htm

]]>
Мудрые наставления наших предков. ч.34 https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-34/ Thu, 13 Jan 2011 08:02:16 +0000 http://ingush-empire.com/?p=2128 Read More]]> Вопросы Шамиля

В войско Шамиля пришло письмо к какому-то воину с извещением, что его жена умерла. Письмо получил сам Шамиль. Решил он проверить того воина и послал за ним. Когда он пришел, Шамиль сказал:
– Тебе пришло письмо с известием, что умер твой отец.
– Если так, то свалилась крыша нашего дома, и мне необходимо съездить домой, – ответил воин.
– Нет, умер не отец, а умер твой брат.
– Тогда рухнула стена дома, и мне надо ехать на похороны.
– Оказывается, не брат умер, а умерла мать твоя.
– Значит, дом стал проваливаться. Надо ехать домой.
– Да не мать, а сестра твоя скончалась.
– Упал с моего сердца цветок, – домой надо съездить.
– Я проверял тебя. На самом деле умерла твоя жена.
– Ежели так, то весь дом развалился и от него ничего не осталось. Теперь мне незачем ехать домой.

Шамала хаттараш

Шамала т1емахочунга ц1аг1ара каьхат дена хиннад, сесаг еннай, аьнна. Лаьрх1ад Шамала из т1емахо фу саг ва ха. Хьат1авоалавейтав. Вена хьаэттача, аьннад Шамала цунга:
– Хьа ц1аг1ара каьхат денад, да кхелхав, аьнна.
– Да венна вале, ц1енна тхов т1акхийттаб, ц1аваха веза со, – аьннад.
– Кхелхар да хиннавац, воша хиннав иза-ма, – аьннад, Шамала.
– Иштта долче, ц1ен оаг1о бежаб, ц1аваха веза.
– Воша хиннавац кхелхар, нана хиннай.
– Ц1а бухдаьннад, т1аккха, ц1аваха веза са.
– Йиша хиннай из кхелхар-ма.
– Т1аккха а ц1аваха веза, х1ана аьлча, дег т1ара зиза дежа хилар бахьан долаш.
– Х1анзолца аз аьннар 1а фу ду хьажа аьнна хиннадар са, – аьннад Шамала. – Бокъонца укх каьхато яхар да хьа сесаг кхелха хилар.
– Ц1а дехад, х1аьта, в1алла ц1аваха а везац.

Мудрые наставления наших предков. ч.1
Мудрые наставления наших предков. ч.2
Мудрые наставления наших предков. ч.3
Мудрые наставления наших предков. ч.4
Мудрые наставления наших предков. ч.5
Мудрые наставления наших предков. ч.6
Мудрые наставления наших предков. ч.7
Мудрые наставления наших предков. ч.8
Мудрые наставления наших предков. ч.9
Мудрые наставления наших предков. ч.10
Мудрые наставления наших предков. ч.11
Мудрые наставления наших предков. ч.12
Мудрые наставления наших предков. ч.13

Мудрые наставления наших предков. ч.14

Мудрые наставления наших предков. ч.15

Мудрые наставления наших предков. ч.16

Мудрые наставления наших предков. ч.17

Мудрые наставления наших предков. ч.18

Мудрые наставления наших предков. ч.19

Мудрые наставления наших предков. ч.20

Мудрые наставления наших предков. ч.21

Мудрые наставления наших предков. ч.22

Мудрые наставления наших предков. ч.23

Мудрые наставления наших предков. ч.24

Мудрые наставления наших предков. ч.25

Мудрые наставления наших предков. ч.26

Мудрые наставления наших предков. ч.27

Мудрые наставления наших предков. ч.28

Мудрые наставления наших предков. ч.29

Мудрые наставления наших предков. ч.30

Мудрые наставления наших предков. ч.31

Мудрые наставления наших предков. ч.32

Мудрые наставления наших предков. ч.33

http://orga.narod.ru/ing/d34.htm

]]>
Мудрые наставления наших предков. ч.33 https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-33/ https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-33/#comments Tue, 11 Jan 2011 07:59:18 +0000 http://ingush-empire.com/?p=2092 Read More]]> О хорошей жене

Некогда наши паломники пошли в Мекку. Паломничество закончилось, но один из них задержался в Мекке. Вскоре и ему захотелось вернуться домой. Об этом он заявил в Мекке святому человеку, который сказал: “В пятницу в мечеть войдет раньше всех и выйдет позже всех один человек. Попроси отвезти себя домой”.

Паломник выследил этого человека и попросил его отвезти себя домой.
– Куда тебе надо ехать? – спросил богомолец.
– Мне надо в Назрань, – ответил паломник.
– Садись сзади на коня и зажмурь глаза.

Он так и сделал. Мужчина почувствовал, что его с огромной скоростью несет по воздуху, потом конь опустился на землю. Паломник увидел себя на краю родного села, на пастбище. Он спросил:
– Скажи, кто ты? Я должен знать, кого мне благодарить.
– Если ты желаешь узнать, кто я, приходи завтра сюда, на пастбище. Здесь будет пастись мой конь. Вспугни его и иди за ним, он приведет тебя к моему двору.

На второй день пошел паломник за конем, и тот привел его в один двор. Окрикнул он, но никто не появился. В это время во двор вошла женщина, волоча на себе пьяного мужчину. Внеся его в дом, женщина сказала:
– Это я привезла тебя из Мекки. Благодаря тому, что я хорошо обращалась с мужем, хотя он пьяница, драчун и бездельник, бог наградил меня способностью в мгновение ока переноситься в Мекку и совершать там пятничный намаз.

Дикача сесагах

Вай мехкара хьаж-ц1а бахача нахах ца1 къаьста виса хиннав. Ц1енга сатессад цо. Х1ама ховча цхьан сагага хаьттад цо, ц1енах ше мишта кхетаргвар-хьоаг1, аьнна. Вокхо аьннад: “Д1арча маьждиге п1аьраска дийнахьа массарел т1ехьаг1а маьждига чура араваьнначунга деха 1а хье ц1авигалга”. Иштта из саг белгал а ваь, т1аваха дийхад укхо. Воккхо хаьттад:
– Мича кхача везаш ва хьо?
– Наьсаре кхача везаш ва со, – аьннад.
– Хьат1аха са дин т1а т1ехьашкара, ши б1арг д1а а бувшабе, – аьннад.

Шийга аьннад даьд. Фега г1олла ше масса хьош, т1аккха лаьтта воссавеш хоаденнад къонахчоа. Наьсарен арахьара 1ул д1алехкача метте латташ хиннав. Хьавоалаваьча къонахчунга аьннад укхо:
– Хьавувца хье малав, ха безам бар са хьанна баркал ала дез аз.
– Со малав ха хьай безам бале, кхоана укх бай т1а отта, укхаз бажаш ер са ди хургба хьона. 1а из човхабича, цо хьо са ц1ен т1авоалавергва.

Шоллаг1ча дийнахьа дин т1ехьа волавеннна ваха цхьан коа т1а эттав къонах. Кхайкхача, саг аравоалаш хиннавац. Т1аккха коа хьачуерзаш цхьа сесаг б1аргаейнай укхунна. Ги а велла вахьаш хиннав цо дурт1аза ваьнна веха вола цхьа къонах. Аьннад цу сесаго:
– Хьажий-ц1аг1ара хьо ц1авоалаваьр со яр хьона. Ер са мар хоарцахьа лелаш, къаракъаш мелаш, наха кач ухаш воллашехьа ер ловш, укхунга ладог1аш а хьожаш а со хилар бахьан долаш Далла деннад сона х1арача п1аьраска дийнахьа Макка яха а цигач ламаз де а.

Мудрые наставления наших предков. ч.1
Мудрые наставления наших предков. ч.2
Мудрые наставления наших предков. ч.3
Мудрые наставления наших предков. ч.4
Мудрые наставления наших предков. ч.5
Мудрые наставления наших предков. ч.6
Мудрые наставления наших предков. ч.7
Мудрые наставления наших предков. ч.8
Мудрые наставления наших предков. ч.9
Мудрые наставления наших предков. ч.10
Мудрые наставления наших предков. ч.11
Мудрые наставления наших предков. ч.12
Мудрые наставления наших предков. ч.13

Мудрые наставления наших предков. ч.14

Мудрые наставления наших предков. ч.15

Мудрые наставления наших предков. ч.16

Мудрые наставления наших предков. ч.17

Мудрые наставления наших предков. ч.18

Мудрые наставления наших предков. ч.19

Мудрые наставления наших предков. ч.20

Мудрые наставления наших предков. ч.21

Мудрые наставления наших предков. ч.22

Мудрые наставления наших предков. ч.23

Мудрые наставления наших предков. ч.24

Мудрые наставления наших предков. ч.25

Мудрые наставления наших предков. ч.26

Мудрые наставления наших предков. ч.27

Мудрые наставления наших предков. ч.28

Мудрые наставления наших предков. ч.29

Мудрые наставления наших предков. ч.30

Мудрые наставления наших предков. ч.31

Мудрые наставления наших предков. ч.32

http://orga.narod.ru/ing/d33.htm

]]>
https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-33/feed/ 2
Мудрые наставления наших предков. ч.32 https://ingush-empire.com/2011/01/%d0%bc%d1%83%d0%b4%d1%80%d1%8b%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%87-32/ Mon, 10 Jan 2011 07:43:51 +0000 http://ingush-empire.com/?p=2078 Read More]]> Правда сильна

Пророк Сулейман не только знал языки всего сущего на земле, но также обладал даром волшебника.

Сулейман, его жена и еще несколько человек сидели как-то в гостях. Хозяин дома приготовил барана и целиком поставил его на стол. Еще никто к барану не притронулся, и тут Сулейман сказал:
– Если сидящие за столом поведают правдиво а своих затаенных мыслях, этот баран оживет.
– Тогда ты начинай говорить первым, – предложила жена.
– Я очень богат, и все же мне приятен тот человек, который хоть что-нибудь принесет.

Жена пророка Сулеймана была намного моложе его.
– Хотя ты и богат, хотя ты ко мне хорошо относишься, все равно меня никогда не покидает мысль, что ты намного моложе меня.

Вдруг баран ожил.

Вот насколько сильна правда.

Бакъдар ч1оаг1а да

Дуне т1а са мел доаллача х1аман мотт ховш хилар совнаг1а, Сулейма-пайхамар шайхал доаллаш а хиннав.

Ший сесагаца цхьанахьа хьоашалг1а ваха хиннав Сулейма-пайхамар. Фусам-дас хьачшашта хьалха оттабаьб кыйчабаь б1арчча устаг1а. Шун т1а баг1ача нахах цох саго кулг тохалехьа, Сулейма-пайхамара аьннад:
– Укх шун т1а баг1ача наха шоай дег чу доаллар мадарра хьадувце, ер устаг1а дийнлургба.
– Хьалхаг1а 1а ала хьа дага къайлаг1а доаллаш фуд, – аьннад сесаго.
– Сол в1аьхег1а цхьаккха вац. Х1аьта а маха биллал мара еце а сайна саго х1ама елча, хоза хет сона, – жоп деннад Сулейма-пайхамара.

Цун сесаг дуккха къонаг1а хиннай. Аьннад цо:
– Хьо мелла в1аьхий хиларах, соца хьо мел дика хиларах, са дег чура ц1аккха а д1адоалаш дац хьо сол дуккха дукхаг1а воккхаг1а волаш хилар.

Шун т1а илла устаг1а дийнбенна болабеннаб. Селлара ч1оаг1а низ болаш да бакъдар.

Мудрые наставления наших предков. ч.1
Мудрые наставления наших предков. ч.2
Мудрые наставления наших предков. ч.3
Мудрые наставления наших предков. ч.4
Мудрые наставления наших предков. ч.5
Мудрые наставления наших предков. ч.6
Мудрые наставления наших предков. ч.7
Мудрые наставления наших предков. ч.8
Мудрые наставления наших предков. ч.9
Мудрые наставления наших предков. ч.10
Мудрые наставления наших предков. ч.11
Мудрые наставления наших предков. ч.12
Мудрые наставления наших предков. ч.13

Мудрые наставления наших предков. ч.14

Мудрые наставления наших предков. ч.15

Мудрые наставления наших предков. ч.16

Мудрые наставления наших предков. ч.17

Мудрые наставления наших предков. ч.18

Мудрые наставления наших предков. ч.19

Мудрые наставления наших предков. ч.20

Мудрые наставления наших предков. ч.21

Мудрые наставления наших предков. ч.22

Мудрые наставления наших предков. ч.23

Мудрые наставления наших предков. ч.24

Мудрые наставления наших предков. ч.25

Мудрые наставления наших предков. ч.26

Мудрые наставления наших предков. ч.27

Мудрые наставления наших предков. ч.28

Мудрые наставления наших предков. ч.29

Мудрые наставления наших предков. ч.30

Мудрые наставления наших предков. ч.31

http://orga.narod.ru/ing/d32.htm

]]>